Водоустойчивостта е ключов фактор при класификацията на часовниците. За да се определи нивото на водоустойчивост, часовниците преминават серия от тестове в специализирани лаборатории, които установяват тяхната устойчивост на вода и налягане. Обикновено водоустойчивостта означава, че часовникът може да функционира нормално след краткотрайно излагане на вода на определена дълбочина и налягане, но не е предназначен за продължително използване под вода. Изключение правят водолазните часовници, които са специално проектирани да издържат на високо подводно налягане и са подходящи за дълбоко гмуркане. Независимо от степента на водоустойчивост, се препоръчва да избягвате продължителното излагане на часовника си на вода, за да се гарантира неговата дълготрайност и коректна работа.
| Стандартни обозначения за водоустойчивост | ||
|---|---|---|
| 3 ATM | 30 метра, 3 bar, 99 ft, 43 psi | Допускат се леки пръски, не се препоръчва обилно мокрене. Не е подходящ за плуване. |
| 5 ATM | 50 метра, 5 bar, 136 ft, 73 psi | Допускат се леки пръски и взимане на душ, не се препоръчва обилно мокрене. Не е подходящ за плуване. |
| 10 ATM | 100 метра, 10 bar, 330 ft, 145 psi | Позволява мокрене, къпане и плуване във водни басейни. Не е подходящ за гмуркане, освен ако не е изрично упоменато, че отговаря на стандарт ISO 6425. |
| 20 ATM | 200 метра, 20 bar, 660 ft, 290 psi | Позволява мокрене, къпане, плуване и гмуркане във водни басейни. Не е подходящ за дълбоководно гмуркане. |
| 30 ATM | 300 метра, 30 bar, 1016 ft, 440 psi | Специално предназначен за дълбоководно гмуркане. |
| 50 ATM | 500 метра, 50 bar, 1650 ft, 735 psi | Часовникът е специално насочен към любителите на дълбоководното гмуркане. |
| 100 ATM | 1000 метра, 100 bar, 3280 ft, 1450 psi | Часовникът е специално насочен към любителите на дълбоководното гмуркане. |
| 200 ATM | 2000 метра, 200 bar, 6780 ft, 2939 psi | Часовникът е специално насочен към любителите на дълбоководното гмуркане. |
| 300 ATM | 3000 метра, 300 bar, 10170 ft, 4408 psi | Часовникът е специално насочен към любителите на дълбоководното гмуркане. |
История
Създаването на водоустойчив часовник изисква перфектно уплътнен корпус, който да предпази механизма от вода, прах, топлина и студ. Това е основното условие за гарантиране на прецизността на часовниците Rolex. Тази идея е формулирана още от основателя на марката, Ханс Уилсдорф, в писмо до своя технически сътрудник по време на разработката на легендарния модел Rolex Oyster. Основният предизвикателство при създаването на такъв часовник е било предотвратяването на проникването на вода и прах през коронката. През 1925 г. двама швейцарски часовникари, Пол Перегю и Жорж Пере, патентоват иновативна система за заключване на коронката. Уилсдорф, разбирайки важността на това изобретение, придобива патента и го интегрира в разработката на Rolex. Комбинирайки непромокаемия корпус на компанията с модифицирана версия на системата, Rolex регистрира дизайна на Oyster под британски патент през 1926 г. Името „Oyster“ (Стрида) е избрано, защото часовникът е замислен да бъде плътно запечатан като стрида.
Паралелно с това Rolex разработва и самонавиващ се механизъм, който частично е вдъхновен от желанието за създаване на водоустойчив часовник. Въпреки че Oyster е защитен от вода и прах, ако коронката не е добре завинтена или съединенията се износят, има риск от проникване на влага и прах. Автоматичният механизъм решава този проблем, като намалява необходимостта от често навиване.
За да докажат водоустойчивостта на Oyster, Rolex използват уникална възможност през 1927 г., когато плувкинята Мерседес Глеитзе преминава успешно 10-часово плуване в Английския канал, носейки часовника. Този случай се превръща в централна част от рекламните кампании на Rolex до 50-те години. Освен това, компанията предоставя аквариуми на своите търговци, в които да излагат часовниците, за да демонстрират тяхната водоустойчивост.
През 1932 г. Omega също представя свой водоустойчив модел, наречен The Marine. За да избегнат конфликти с патента на Rolex, Omega поставят часовника във втори външен корпус. През 1936 г. моделът е тестван в Женевското езеро на дълбочина от 73 метра, а през 1937 г. е сертифициран за дълбочина до 135 метра от швейцарската часовникарска лаборатория в Ньошател.
Оттогава Rolex и Omega продължават да развиват своите водоустойчиви модели, като създават съвременни иконки като Rolex Sea Dweller и Omega Seamaster Planet Ocean. Тези часовници са доказателство за постоянната иновация и съперничество между двете марки в областта на водоустойчивостта и прецизността.